Започва ли преподготовка на запасняците у нас?
Променят основна разпоредба
Изменя се Наредбата за военния доклад на български жители и техника за спокойно и военно време. Под това необичайно заглавие Правителствената осведомителна работа популяризира новината за решение на служебното държавно управление, взето на постоянното съвещание в сряда.
Промените се налагали поради обстоятелството, че въпросната наребда не била променяна от 2017 година, като през този интервал се промени Закона за запаса на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ), правилника за неговото използване, длъжностните написания на Централно военно окръжие (ЦВО) и военните окръжия, както и се одобри Единен класификатор на въоръжението и техниката за въоръжените сили.
Текстът на решението провокира няколко въпроса:
- Означава ли това решение, че в България следва да бъде оповестена готовност?
- Предизвикано ли е това решение от войната в Украйна?
- Предстои ли окомплектоване на военновременните формирования с техника-запас?
Мобилизация може да бъде оповестена единствено и само след решение на Народното събрание и декрет на президента
Въпросите са настоящи предвид на обстоятелството, че водачи на политически сили към този момент дадоха да се разбере, че " няма да позволен нито един български боец на се бие против Русия ". А това значи, че въпросът за мобилизацията в България към този момент стои на дневен ред и излиза на политическо равнище. Вероятно 48-ото Народно заседание ще бъде изправено пред взимане на най-тежкото си решение, за което към момента никой не приказва.
Но пък решението на служебното държавно управление подухва на такива мисли.
Припомняме, че в края на февруари - началото на март, откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, в България се развихри суматоха поради слух за оповестена готовност. От Министерството на защитата изрично отхвърлиха и обясниха, че това е рутинна активност на Централното военно окръжие.
“Това е рутинна активност и се прави от Централното военно окръжие и неговите структури в страната два пъти в годината след отписване от боен доклад на съответния набор към юни и декември на календарната година ”, изясни тогава началникът на Централното военно окръжие полк. Георги Петков пред " Труд ".
Повиквателни заповеди за явяване във военни окръжия обаче стреснаха запасняци и резервисти от българската войска, а някои от мъжете разгласиха във фейсбук документа си. Светкавичното тълкувание на получилите разпореждането да се явят в окръжията бе, че евентуално България стартира подготовка за изпращане на бойци в Украйна.
Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година правят актуализиране въз основата данни за хората от запаса и запаса, които се водят на боен доклад. За тази цел те изпращат повиквателни заповеди за предоставяне на мобилизационно предопределение за военно време до жителите, само че не ги вземат на действителна военна работа и не ги активизират.
Мобилизация може да бъде оповестена единствено и само след решение на Народното събрание и декрет на президента. Никой няма право без тези условия да афишира готовност и да активизира българските жители.
Гражданите, които получат повиквателна, би трябвало да се явят в съответното военно окръжие по местоживеене и да дават нужните настоящи данни за растеж и размери, в това число на облекло и обувки. Това се прави в осъществяване на наредбите на Закона за запаса на Въоръжените сили на Република България, според които на резервистите или запасните би трябвало да бъдат обезпечени униформи и обувки, в случай че бъдат призовани на действителна военна работа или мобилизирани.
Съгласно член 95. От Закона за запаса на Въоръжените сили на Република България “запасен, който не извърши обвързване, предоставено му с този закон, се санкционира с санкция от 270 до 1000 лева ”
Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година правят актуализиране въз основата данни за хората от запаса и запаса, които се водят на боен доклад, обясниха повиквателните заповеди от министерството на защитата в преднамерено известие.
Според Закона за запаса на въоръжените сили служещите в доброволния запас подлежат на задания в спокойно и военно време , до момента в който запасът е предопределен за окомплектоване на военните формирования във военно време.
Статут на запасни получават жителите, получили военна подготовка и водещи се на боен доклад, които не са сегашна част от професионалната войска, където е запасът.
С промени в закона от края на 2020 година пределната възраст за работа в доброволния запас става:
- за бойците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските претенденти, младшите офицери и старшите офицери - 60 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Пределната възраст за работа в запаса е 63 години.
Изменя се Наредбата за военния доклад на български жители и техника за спокойно и военно време. Под това необичайно заглавие Правителствената осведомителна работа популяризира новината за решение на служебното държавно управление, взето на постоянното съвещание в сряда.
Промените се налагали поради обстоятелството, че въпросната наребда не била променяна от 2017 година, като през този интервал се промени Закона за запаса на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ), правилника за неговото използване, длъжностните написания на Централно военно окръжие (ЦВО) и военните окръжия, както и се одобри Единен класификатор на въоръжението и техниката за въоръжените сили.
Текстът на решението провокира няколко въпроса:
- Означава ли това решение, че в България следва да бъде оповестена готовност?
- Предизвикано ли е това решение от войната в Украйна?
- Предстои ли окомплектоване на военновременните формирования с техника-запас?
Мобилизация може да бъде оповестена единствено и само след решение на Народното събрание и декрет на президента
Въпросите са настоящи предвид на обстоятелството, че водачи на политически сили към този момент дадоха да се разбере, че " няма да позволен нито един български боец на се бие против Русия ". А това значи, че въпросът за мобилизацията в България към този момент стои на дневен ред и излиза на политическо равнище. Вероятно 48-ото Народно заседание ще бъде изправено пред взимане на най-тежкото си решение, за което към момента никой не приказва.
Но пък решението на служебното държавно управление подухва на такива мисли.
Припомняме, че в края на февруари - началото на март, откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, в България се развихри суматоха поради слух за оповестена готовност. От Министерството на защитата изрично отхвърлиха и обясниха, че това е рутинна активност на Централното военно окръжие.
“Това е рутинна активност и се прави от Централното военно окръжие и неговите структури в страната два пъти в годината след отписване от боен доклад на съответния набор към юни и декември на календарната година ”, изясни тогава началникът на Централното военно окръжие полк. Георги Петков пред " Труд ".
Повиквателни заповеди за явяване във военни окръжия обаче стреснаха запасняци и резервисти от българската войска, а някои от мъжете разгласиха във фейсбук документа си. Светкавичното тълкувание на получилите разпореждането да се явят в окръжията бе, че евентуално България стартира подготовка за изпращане на бойци в Украйна.
Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година правят актуализиране въз основата данни за хората от запаса и запаса, които се водят на боен доклад. За тази цел те изпращат повиквателни заповеди за предоставяне на мобилизационно предопределение за военно време до жителите, само че не ги вземат на действителна военна работа и не ги активизират.
Мобилизация може да бъде оповестена единствено и само след решение на Народното събрание и декрет на президента. Никой няма право без тези условия да афишира готовност и да активизира българските жители.
Гражданите, които получат повиквателна, би трябвало да се явят в съответното военно окръжие по местоживеене и да дават нужните настоящи данни за растеж и размери, в това число на облекло и обувки. Това се прави в осъществяване на наредбите на Закона за запаса на Въоръжените сили на Република България, според които на резервистите или запасните би трябвало да бъдат обезпечени униформи и обувки, в случай че бъдат призовани на действителна военна работа или мобилизирани.
Съгласно член 95. От Закона за запаса на Въоръжените сили на Република България “запасен, който не извърши обвързване, предоставено му с този закон, се санкционира с санкция от 270 до 1000 лева ”
Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година правят актуализиране въз основата данни за хората от запаса и запаса, които се водят на боен доклад, обясниха повиквателните заповеди от министерството на защитата в преднамерено известие.
Според Закона за запаса на въоръжените сили служещите в доброволния запас подлежат на задания в спокойно и военно време , до момента в който запасът е предопределен за окомплектоване на военните формирования във военно време.
Статут на запасни получават жителите, получили военна подготовка и водещи се на боен доклад, които не са сегашна част от професионалната войска, където е запасът.
С промени в закона от края на 2020 година пределната възраст за работа в доброволния запас става:
- за бойците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските претенденти, младшите офицери и старшите офицери - 60 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Пределната възраст за работа в запаса е 63 години.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ